Какво не харесват родителите в съвременното училище
Родителите постоянно описват какво не им харесва в актуалното учебно заведение. В последна сметка успяхме да обобщим дванадесетте най-остри въпроса. Как мислите – какво вълнува най-силно родителите на днешните деца? Необходимостта да дават пари за спортна екипировка, разискването на домашната работа в общия чат или скуката на наложителните наставнически събрания? Ако мислите, че това са основните въпроси, сте надалеч от истината. Всъщност нещата са надалеч по-сериозни.
От „ Адме ” са провели малко изследване на разговорите на участниците в обществени мрежи, а по-късно са съставили лист на най-големите искания на родители към актуалната система на учебно обучение. Вижте както се е получило.
1. Децата се затрудняват да работят с огромен размер от информация.
Днешните възпитаници са безусловно заливани от потоци информация. В такива условия малко на брой биха съумели да отделят значимото от второстепенното и истината от измислицата. Не би ли било вярно да се опитаме да научим децата да работят вярно с целия размер данни, които би трябвало да възприемат?
„ Нужно е да се развиват сериозното мислене и логиката. Хората въобще не вършат разлика сред обстоятелствата, хипотезите, мненията и откровените измислици. Не умеят да търсят и да ревизират източниците на информация, не са способни да вършат относителен разбор даже и на най-базово равнище. След това порастват и имат вяра на всичко, което „ им демонстрират по тв приемника ”.2. Твърде малко внимание се обръща на практическите привички.
Помните ли остарелия анекдот за изгодата от висшата математика? За оня човек, който си изтървал ключовете в тоалетната, само че си направил кука във формата на интеграл и съумял да ги извади. Смешно – не смешно, само че родителите не биха имали нищо срещу, в случай че децата им учат в учебно заведение неща, които биха били потребни в живота.
„ Да не бъде разделян класът на момчета и девойки в часовете по трудово образование. Всички деца би трябвало да умеят да подготвят елементарни, потребни и икономични гозби; да зашият копче – също.А в часовете по софтуерните предмети превес би трябвало да имат роботоехника, приложното програмиране, 3D-печат, основи на електронния документооборот и счетоводство. ”3. Крайно време е да се спре със зубренето.
Много родители са уверени, че би трябвало да бъдат заменени методите на преподаване: да не се натоварват децата с непотребна доктрина, а да се акцентира на първо място на практиката. Например учителите по непознати езици биха могли да престанат да дават домашна работа от вида „ назубри 30 думи ”. Вероятно от собствен личен опит знаете, че незабавно след следващото контролно всички тези думички бързо се не помнят.
„ Трябва повече процедура на живото другарство по британски език. Да се направи едно граматическо упражнение - това е прелестно, само че с цел да заприказва човек по британски, би трябвало да схваща, когато се приказва бързо и да построява своите лични изречения без планиране. В учебно заведение постоянно не ни учат на това. ”4. Децата на процедура не познават актуалната просвета.
Не може да не се съгласите, че образованият човек би трябвало да има развъртян живописен усет и да бъде в течение на основите трендове и феномени в актуалната просвета. Учениците са подготвени сами да разискват с педагозите новите трендове във филмовата промишленост или острите изявления на блогърите, единствено че учителите нямат време за това.
„ Защо в учебно заведение се учи литературата, а кинематографията, която е един не по-малко важен културен слой – не? В образователния развой не би трябвало да бъдат пренебрегнати интернет и телевизията; в последна сметка това са два големи кита, на които се крепи нашия свят и за които визиите ни остават повече от скромни ”.5. Храната в учебно заведение не постоянно е потребна.
На пръв взор децата в учебно заведение биха могли да се нахранят добре. Предлагат им и първо, и второ, и компот или кифла. Въпреки това край образователните заведение има вендинг машини, от които елементарно можеш да си купиш всевъзможни нездравословни вкусотии. И като резултат постоянно се случва, че своите пет лв. за обяд детето харчи за чипс или шоколад.
„ Край междинните и началните учебни заведения такива вендинг автомати или магазинчета за пакетирана храна не би трябвало да има. Там се продават извънредно нездравословни неща, а децата към момента не осъзнават последици от толкоз нездравословно хранене ”.6. Отношението към учителите се трансформира към по-лошо.
За страдание през последните години учебните заведения все по-често се одобряват като заведения, които просто оказват просветителни услуги. И вследствие на това педагозите стартират да играят ролята не на мъдри наставници, а по-скоро обслужващ личен състав.
„ Преподават в педагогическия факултет и постоянно поддържам връзка с учители. Много от тях към този момент са „ прегорели ”, прочувствено неустойчиви, изцяло демотивирани. Защо? Отговорът на този въпрос е доста елементарен. Учителят е безсилен, при спор сред родители и учебното заведение, държавната администрация съвсем постоянно взема страната на родителите (все отново те са „ клиентите ”, които могат да се оплачат и „ на горната инстанция ”).7. Професионалното направление в образованието не би трябвало да се минава официално.
Често под професионално направление на децата се схваща разделянето им в горните класове на „ математици ” и „ хуманитаристи ”. Но родителите биха се чувствали надалеч по-спокойни да знаят, че в учебно заведение децата им биха могли да получат сведения за специалности, които се търсят от работодателите, и даже да отидат на екскурзия в съответните компании, компании и лаборатории.
„ С какво може да се ангажира детето в свободното си време? С работа, процедура, активност, които да се приближават до това, с което се занимават възрастните хора. И това не би трябвало да бъдат кръжоци или клубове по ползи, а пълноценна начална професионална подготовка в предприятия – редом с образованието в междинното учебно заведение. Само по този начин може да се реши казуса с разминаването сред учебното заведение, университета и пазара на труда.8. Трябва да се спре с деленето на предметите на основни и второстепенни.
Помните ли по какъв начин се вълнувахме за оценките си по математика или по български език? А имаше и предмети, по които ни пишеха високи оценки единствено тъй като сме влезнали в час, или поради положително държание. И вследствие на това ние свикнахме да одобряваме музиката, рисуването или физкултурата надали не като второстепенни предмети. Но в действителност при верен метод и образование тези познания биха могли да ни донесат значително изгоди.
„ Считам, че физическата подготовка би трябвало да върви ръка за ръка с диалозите за физиологията на индивида и зависимостта сред метода ни на живот и неговата дълготрайност.9. Тестът не е единственият метод за оценяване на успеваемостта.
Едва ли не от първи клас стартира подготовката за решаването на проби, а матурите се трансфораха в най-голямото чучело за доста възпитаници и техните учители.
„ Винаги съм бил пръв участник в полемиките, обществените мероприятия, в подготовката на презентациите и при лабораторните занимания. Тук мога да изкарам 100 от 100 точки. За сметка на това на тестванията едвам събирах нужния най-малко, с цел да избутам някак си предмета ”.10. Време е да се върнем към единни стратегии и учебници.
По-рано умерено можехме да предадем буквара и другите образователни материали на по-малките възпитаници. Сега този номер няма по какъв начин да мине. В началото учебно заведение, даже и при идентични профили на паралелките, могат да се осъществят стратегии, които даже кардинално се разграничават една от друга. Има и още един проблем: в днешните учебници можеш да срещнеш откровени нелепости, от които косите да ти настръхнат.
„ Ако имах право на едно предпочитание за учебното обучение, бих върнал единните учебници, написани от в действителност грамотни хора, загрижени за образованието на децата. “11. Спортистите и надарените деца наложително би трябвало да получават своите оценки автоматизирано.
Всяко образователно заведение е заинтригувано да има колкото се може повече надарени ученици. Сред тях могат да бъдат освен участници вученическите олимпиади, само че и участници във всевъзможни състезания и стратегии, доброволчески организации и спортни съревнования. Понякога се стига до такава степен, че педагозите, радвайки се на триумфите на своите ученици, не обръщат внимание на това, че поради непрекъснатото неявяване от образователните занятия, учението на децата съществено куца.
„ Понякога целият учебен живот е концентриран към футболния терен. Ние би трябвало да оставим на назад във времето всевъзможните надпревари и да адресираме повече похвали за отличника, а не за бранителя на футболния тим ”.12. Учителите не обръщат внимание на напрегнатите връзки в класа.
Напоследък в интернет обществено притежание все по-често стават истории за деца, станали жертва на тормоз от други възпитаници. Педагозите не постоянно са подготвени да се намесят в такива спорове, разчитайки, че нещата рано и ли късно ще „ се успокоят от единствено себе си ”. В най-хубавия случай могат да посъветват детето просто да не обръща внимание на обидите.
„ Едно момче ме притисна към стената и по-късно ме блъсна мощно. Седях, свила се на кълбо и прехапах устни, с цел да не заплача от болежка. Класната изгони децата, хвана ме за ръка и ме заведе при психолога. Аз хленчех нещо под носа си, а той стартира да ми приказва някакви поуки и най-после всичко се сведе до това, че аз съм предизвикала децата. И тази история нямаше добър край, тъй като с годините издевателствата единствено се усилваха. В 9-ти клас се трансфорах в сянка на самата себе си ”.А на нас би ни било забавно да разберем, какво бихте трансформирали вие в актуалното учебно заведение? Споделете вашето мнение в коментар към публикацията.
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.adme.ru
